Повдигайки тази тема, аз не исках да дам отговори. Просто исках да споделя с вас някои идеи. Обучението на един човек, продължава през целия му живот. Проблема е че понякога знанието на което стъпваме не е истинско. Например математиката се основава на няколко аксиоми, като целта е всичко да се докаже въз основа на тях. (Дали е така е отделен въпрос.) Всичките ни знания обаче по никакъв начин не могат да се преразгледат наведнъж. Представете си че сте прочели книга. Разбрали сте "истината" която проповядва книгата само наполовина (за чистота на примера приемаме че това е една много умна книга). Ако никога не прочетете пак книгата вие може никога да не разберете че не сте разбрали всичко. Или че изобщо не сте разбрали. И това е едно знание което си седи във вас, вие смело стъпвате на него като на стара и проверена истина...
Проблем е че количеството книги като че ли има връзка, но тя е индивидуална за всеки читател. В българсия език има такъв израз - "начетен". Мисля че идва точно от "много прочетени книги". Или много препрочетени... Може би "човек който много чете" (по принцип).
Та въпроса го зададах за да разбера дали и вие се притеснявате дали това което знаете е вярно, дали продължавате да си задавате въпроси от стари книги и дали сте решили че вече сте достатъчно умни за да се съмнявате в собствените си думи...