|
Драги Алвине, както знаеш, аз също би трябвало да смятам, че по някакъв начин съм ощетен от съществуването на такива библиотеки. Но не би. По няколко причини. (Пускам си празните приказки тук, защото няма да се регистрирам в онзи клуб, където няколко души постоянно си мерят... каквото намерят. А и наскоро се сръфах стръвно с един бивш съученик, който работи в Световната организация за интелектуална собственост, аз пък някога си загубих три години в Патентното ведомство, та ми се е посъбрало.)
- Започваме от възникването на нови технически форми и взаимодействието им със старото съдържание - нали отчасти в това е препъникамъчето? Щом възниква възможността за свободно споделяне на уж защитено от закона съдържание, тя ще бъде използвана. Факт - празно няма. Естествено започват и опити това да бъде предотвратено технически, срещу които се изобретяват нови начини за преодоляването на пречките и т.н. ad infinitum. Тоест имаме ситуация на качествени промени, която неизбежно трябва да бъде някак осмислена и решена практически от обществото. (Един пример, на който моят съученик не можа да ми отговори смислено - купил съм си още през 1990 г. легални касети с музиката на "Пинк Флойд". Този носител се спомина. От мен се очаква да плащам за същия продукт и на CD, и на DVD, и онлайн едва ли не. Колко пъти? Пичът ми заяви надуто: "Колкото пъти е нужно!" Ето ти ги динозаврите в СОИС в цялата им прелест. Моят отговор обаче е "ДГД".)
- Може ли това да бъде постигнато с дребно кърпене на старите законови рамки? Адекватни ли са те изобщо в момента? Да бе... Да търпим нелепостта правата на автора да са защитени почти цял век след смъртта му, за да цицат в захлас издатели и продуценти? Е, няма да стане. (Нямам желание да хрантутя и правнуците му, камо ли пък да задоволявам ненаситната корпоративна алчност.) Докато законодателите не се опомнят и не смъкнат този срок до разумни граници - не повече от 10-15 години след кончината на автора, ще пиратствам на воля и ще понасям с усмивка, че пиратстват и мен.
- Още едно все по-болезнено проблемче - интелектуалната собственост с остаряващата си същност и нелепи форми става гадна спънка за развитието на обществото. Няма да се разпростирам, но система, която позволява патентоването на живот, вече си е изпяла песента. И пращи по шевовете.
- Още един проблем, който даже не е болезнен, а страшен. Социалният свят, който щем не щем си създаваме, става потресаващо сложен, а трупаното от човечеството знание - необозримо. Крещяща потребност е масовото поумняване и начетеност, но съществуващите закони тласкат тъкмо в обратната посока - знанието и културата са обект на собственост, видиш ли. Значи щем не щем ще трябва да решим как хем знанието и културата да бъдат общодостъпни, хем създателите им да бъдат поддържани и поощрявани материално от обществото. С кърпене на дребно това също няма да стане.
Няма да пляскам тук трактат - за всичко това са изписани стотици хиляди страници от хора по-знаещи и разбиращи. Ще ми се само да изтъкна, че е съвсем естествена буйната реакция срещу напъните на някакви хапльовци да спрат с рогата напред идващия насреща експресен влак. И то в страна, затъваща в агресивна простащина и невежество.
И не приемай, моля те, това като заяждане с тебе. Твоите доводи също са валидни, но не изчерпват проблема. Както подхвърли авторът на една книжка за пиратството: "Младите пирати сръгаха под ребрата пазарната икономика и ще й се наложи да се промени, колкото ще да плюе и врещи."
"И тогава дойдоха добрите чудовища с брадвите..." - (много) млад автор
|
Re: тъжна вест [re: Alvin]
