Не е така, защото в същото списание съвсем откровено пише, че на FIAT Tipo 1.4, 23% от повредите са на електрононото табло, на базовия повредите на таблото са 11%, а 17% на електрическите аксесоари/ел. стъкла,чистачки и тн./
При FIAT Uno 45 FIRE например, се оказва, че 13% от повредите са харчене на масло.
Като се има на ум и това, че става дума за средно 2 годишна кола на 50 000км, струва си да се замисли човек, трябва ли да влага средства в нова кола, на която постоянно не и работи нещо електерическо или още от завода двигателят е за ремонт. Да не говорим за същата кола, когато е вече 10 годишна, както е в масовия български случай.
Но да продължим още малко. Типото се нарежда на 302ро място по здравина от 426 наблюдавани автомобила, а Уното на 303то.
И двата автомобила са далеч след средния показател.
4.882% риск за повреда на 10 000 км за Уно, при среден показател 3.611% и 4.369% за Типото.
Това преведено на друг език означава, че 5 от всеки 100 Уно, през първите 2 години от експлоатацията си са се повреждали веднъж на 10 000км.
Една Мазда 121 модел 1988ма, кола която може да се приеме че е аналогична на Уното, има показател 0.803%, а Поло 91ва 1.0 има показател близък до средния 3.026%, но е над него.
Едно е сигурно, че фиатите сигурно имат достоинства/това е друга тема/, но подръжката им и при старите собственици и при нас българите, изисква по- чест ремонт, пък било то и с по- евтини части.
Това все пак струва пари, а да не говорим за нервите.