Охо, гледам имаш богат опит като животновъд. ;)
Жалко, че си противоречи с опита на дядото на моя прятелка , който отглежда прасета. За първи път от него чух, че прасето е не по-малко интелигентно от кучето и можеш да го научиш да те следва където отидеш. По-късно съм чувала / чела нееднократно същото твърдение.
Ако пък си ходил на село, където отглеждат овце, сигурно си усещал любопитстово на някое агне към теб, доверчивостта му, игривостта му. Ти го усещаш и знаеш, че то те усеща, контакт между две живи същества. Трудно ми е да разбера как после повечето хора са способни да предадат това доверие и как понасят писъците. Предполагам, че е въпрос на привикване, на "загрубяла кожа". Но защо ни е да свикваме, след като можем да си живеем прекрасно и без да причинаваме болка? Или хайде, в контекста на това, което написах по повод на млякото, като многократно ограничим болката, която причиняваме.
Не знам пред кой човек животните са доказали, че не чувстват нищо. Във всеки случай ти си първият човек, когото чувам да твърди подобно нещо. С който и селянин да говориш, ще ти каже, че животното знае кога го водиш на заколение. С тях споделяме едни и същи инстинкти. Естествено, само при нас има осъзнаване и аналитично мислене, но този факт не отнема нищо от техния страх и болка.
А ти на коя дата изживя мъката на заека, кокошката, копърката и ябълката?
Във всеки случай само част от знанието ни за света е е емпирично. По-голямата част се базира на чужд опит, доверие и абстрактно мислене. Така че не е трудно да отсъдиш, че след като бозайникът представлява сложна съвкупност от различни клетки и тъкани, усещанията му и преживяванията му са несравнимо по-силни, многообразни и определни от тези на един далеч по-просто устроен организъм.
Между другото сравнението с ябълката е неуместно, защото човек не убива дървото, за да яде ябълки, а просто откъсва узрелия плод, който е готов да се отдели от дървото.

We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...