Дрън-дрън.
Каквото и да чувства растението, то е несравнимо по-примитивно и смътно от богатата гама изживявания познати на един бозайник. Да не говорим, че да ям същества, с които сме устроени по подобен начин; към които при други обстоятелства бих могла да се привържа, както и те към мен, ми изглежда като канибализъм. Плюс това нито ти, нито аз знаем какво изпитват растенията, докато какво изпитват животните ни е добре известно. И именно това знание поне мен ме задължава. Нищо де, ти си отглеждай това оправдание, щом те успокоява.
Между другото, това е последният ми отговор, докато продължаваш да пишеш на маймуница. Трудно ми е да те разчитам, така че оттук нататък просто ще игнорирам постингите ти. Да не говорим, че липсата на уважение не поражда нищо повече от съответна липса на уважение.

We are such stuff as dreams are made on and our little lives are rounded with a sleep...