Не помня за кой древен гръцки философ съм чела - Платон или Аристотел, е гладувал по 40 дни заедно с учениците си - за духовно просветление и изостряне на възприятията. И това им е било практика. Така че гладуването е доста по-древно. За смисъла на кръвопускането не съм се интересувала. Има едно евангелие, точно толкова старо, колкото и останалите 4 евангелия от Новия завет (някъде от 3 век), наречено погрешно Евангелие на есеите, в което се цитира самият Исус и съветите му за поддържане на здравето. Това Евангелие не е влязло в Канона, изглежда е звучало твърде еретично за времето си. Но древността на документа е факт - копия се пазят във Ватикана и във Виена, мисля. Там освен за очистване чрез гладуване е дадена и техника за клизми. Интересувала съм се доста за корените на този метод и съм намерила потвърждение за смисъла му в доста древни източници. За мен давността е важна, както и фактът, че по един или друг начин един метод е намерил своето място в почти всички религиозни системи и практики. Разбира се, за когото съвременни книги не са потвърждение, още по-малко ще са потвърждение древните. Просто искам да ти кажа, че има документи, има и древни традиции. Това, че сега са забравени е друг въпрос. Както вече споменах, всеки сам за себе си търси потвърждение на някакви предварителни свои нагласи и виждания по даден проблем (не изключвам и себе си) и съответно си ги намира. Затова наистина в един момент спорът става доста безсмислен и за двете спорещи страни. Аз не го продължавам. Просто казвам,че съм открила своите основания да вярвам и да практикувам този метод. Не за всички е решение, но е решение за доста хора и техните проблеми. Не те убеждавам в нищо, не убеждавам никого в нищо. Можем да си бъдем полезни с някой който проявява интерес, има опит и т.н. Другото си е някакъв вид упражнения в риторика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите