Швейцарско жълто сирене (на вид като кашкавал)
Подсирва се млякото и се оцежда, като за обикновено сирене. Не знам дали не става и с пресичане с лимонтозу. Посолява се на вкус, (ама не безсолен вкус, ами да е посолено все пак), накъсва се желето и се цеди в марля или плат яко, с голяма тежест. Реди се в редици под навес, да е открит отстрани за да минава вятърът. Редиците се правят върху дървени рафтове. Когато се пооцеди и стане здраво, след един ден, се отвива от марлята, обърсва се с парцал, намокрен с саламура (или суроватка - зависи от вида сирене). След това се оставя на рафта, като се обръща и бърше ежедневно.
Климатът трябва да е хладен, сух и чист планински въздух.
След 50 до 500 обръщания е готово за ядене и може да се залее с восък. Колко ще зрее и съхне зависи и от размера. Някои питки са на 5-6 години, когато са готови за ядене. Меките сирена с зелен или бял мухъл се правят в определен вид мухлясали мазета и не е за всеки. Подсказвам, че в хладилник става такова - с българско мазно бяло сирене и за мая оригинално френско.
Успех :)