Mного теми се засегнаха в тази дискусия, стана доста интересно:).
Според мен това, което прави разликата в чисто човешки и личен план е състоянието на съзнанието. Ето какво имам предвид.
Първобитният човек, за да си осигури храна, е трябвало да прояви особена ловкост и хитрост, качества на ловец - да дебне дълго дивеча, да има стратегия и когато наистина успее в улова съм сигурна, че е изпитвал една особена радост, която граничи с благодарност - ето това аз наричам хармония.
В същото време какво прави днешния човек - отива до магазина, мислейки вероятно за един куп глупости, купува трупа на животно, отгледано и заклано, без предварително някой да е изпитал глад или нужда точно от неговата смърт, отива си вкъщи и го изяжда (често в по-големи количества от нужното на организма му) в един полусън, гледайки телевизия може би или говорейки със сътрапезниците си определено не за живота и смъртта.
Според мен някакси има разлика. Естествено от казаното дотук не си личи как това ще промени света или ще реши световните проблеми, но мисля, че ако всеки човек е съзнателен за всичко, което прави, светът наистина ще е едно по-различно място. Лично за мен е въпрос на достойнство и себеуважение да правя всичко със съзнанието за последиците.
За съжаление не мога да живея на вода (все още:)) и се налага да изяждам растения, но го правя умерено, само когато имам нужда, и благодаря за това. Може и да звучи малко налудничаво, но не е съвсем:).

По въпроса за раждаемостта съм съгласна, че трябва определено да се намали. Но не виждам как някой ще убеди хората да пренебрегнат основните си инстинкти, цялото си възпитание от деца (нали за това ни подготвят от малки) и всички културни и психологични модели, залегнали дълбоко в подсъзнанието ни. Единствено промяна в ценностите на хората може да доведе до такова решение.
Също е вярно, че в момента ресурсите не се разпределят както трябва. Има нации, толкова богати, че започват да измират от затлъстяване, а има такива, които умират от глад. Това на мен винаги ми се е струвало невероятно. От малка съм си мислела не може ли някакси да живеем по-единно. Няма да има войни, всеки ще е по-доволен.
Е, колкото и да пиша, изводът е ясен - съзнанието и ценностите на хората са в основата на всичките ни проблеми (а може би и разрешения - нали това се опитваме да правим вегетарианците:)?).