абе..то и пълния непукизъм не е по-добре
щото ти си имаш панелния апартамент, колата и бурканите от село, но дали това, че не живееш в пълна бедност и можеш да си позволиш домати по 4 лева килото (засега) означава, че не трябва да ти пука и че не си поне малко загрижен какво ще се случи тук?
щото аз си говоря, че ще се махам от бг, ама в същото време ходя да оглеждам парцели за къща по селата... иска ми се държавата ми да стане ако не нормална, поне демократична.
някакси проблема е, че иззеха функциите на хората
всичко стана прекалено централизирано, но от друга страна, ако не беше централизацията нямаше да имаме технически напредък, но пък и за какво ни е чак толкова технически напредък, който ебава майката на културата?
разбираш ли, преди 100 години всеки е можел да си направи радио-приемник или килим, сега дори собствената си храна не можем да отглеждаме и сме принудени да ядем модифицираните и химизирани боклуци на експерти и бизнесмени на които само парите са им важни.
до една степен е ясно, че не може без разделение на труда, най-малкото, защото хората ги интересуват различни неща, примерно не можеш да накараш 1 художник да копае по цял ден, но ми се струва по-лесно, ако някакси бяхме разделени на по-малки общества (както е било едно време), където горе-долу всички са изпълнявали едни и същи функции и хората са разменяли плодовете на своя труд не за пари, а за неща, които са им трябвали.
идеята ми е , че ставаме все по-безпомощни
едно време не е имало жена, която да не може да приготви храна или да ушие дреха, мъж, който да не може да измайстори нещо по къщата (тук приемам функционалното разделение на труда: един е дърводелец, друг ковач и тн) и някакси хората са разчитали много на себе си и на близките си. а сега разчитаме на шепа експерти да ни облъчват с реклами за това "което ни е нужно" и на машини да организират и най-малките неща и да мислят и правят всичко вместо нас...на мен не ми трябва никой да ми казва какво ми е нужно или законово да ме ограничава, предпазвайки ме от неща, които "не са нужни".
както и да е
наистина се чувствам безпомощна
мисля да си направя нещо като експеримент
нещо като курс по оцеляване
примерно сама ще произвеждам храната си, сама ще правя сапун, само с дрехите ще ми е трудно, но така или иначе ненавиждам да обикалям магазини за боклуци, няма да пукна ако не си купувам дрехи известно време. то и без тва вече не можеш да си намериш свясна дреха, която да не те прави ходещ билборд с марката си...
ще чакам да ми се доизбистри идеята, на никой ли не му е хрумвало да се махне от кошмара и да заживее някъде на село и да не зависи от малоумниците дето взимат решения вместо нас?

Алцхаймер — край на лошите спомени. Е, на хубавите — също.