Айде ще ви пусна едно весело материалче за настроение
Седмица от живота на женския стомах
Понеделник.
Утро.Так-аа... Облече се, излезе от вкъщи и се замъкна на работа. А кой ще закуси? Къде ми е сандвичът?! Аха, давай, попуши си малко... Аз ей сега ще ти покажа един “къркор-къркор”. Мъничък такъв! Опа! Лошо ли ти е? Така ти се пада, като пушиш на гладно. Ама какво става?!
Ден. Е всичко ми е ясно вече, в събота й се стори, че има целулит и от понеделник вече сме на диета. Мамка му! А мен някой въобще попита ли ме?! Е, не, аз да не съм някакъв бретон – с мен такива експерименти не минават! Включваме средното стържене. Еее ... не, хубавице, пъхни си това кисело мляко, сама знаеш къде! Усилваме стърженето, добавяме звукови ефекти, готвим се към показателни къркореници.
Вечер. ИСКАМ ДА ЯМ!!! ИСКАМ ДА ПЛЮС-КАМ! ДАЙТЕ ХРАНА! НАСТОЯВАМ ДА ПОЛУЧА СВИНСКА ПЪРЖОЛКА!!! ХРА-НААААААААААА!!!
Нощ. На ти сега, ще ми видиш ти един сън! Няма пък да млъкна, сама си си виновна – аз съм гладен. Искам да ям, разбираш ли?! Дреме ми на панкреаса за твоята диета. Аз . Искам. Да ям. Аха, давай, опитай се да заспиш! Еееех, да имаше сега една супичка, със застройка....и с топченца. Мънички такива….
Вторник.
Утро.Та-а-ака!.. Продължаваме да ме мъчим, а? Аз пак съм без сандвич, а? Твоето зелево листо хранопроводът от гладория вече отдавна го превари и за мен нищо не остана, нищо не дойде въобще! Егати, тъпата патка, която ми се падна! Цяла нощ завиждах на стомаха на Мартина Вачкова...
Ден. Силите ми привършват, изпращам импулси на мозъка, мозъкът изпраща тези импулси в задника... от задника просто така още никой не се е връщал. Егати, какво да правя? Пак кисело мляко. НЕ ОБИЧАМ КИСЕЛО МЛЯКО!!!
Вечер. Къркоря с последни сили - не ми обръща внимание гадината. ГАДИНА...
Нощ. А още е много вкусно, ако младите малки картофчета се изпържат с малко масълце... със златиста коричка... и с магданозче... или пък, например, гъби. Много вкусни стават с лук... кърк...кърк…
Сряда.
Утро. Имах “честта” да опитам малко салата – и как може да расте по земята такъв боклук!.. започнах да забравям вкуса на сандвича - нещо нежно, топло, вкусно, хрупкаво...къъъъъърк...
Ден. Ура!! Кисело млекце! Кисело млекце! Още искам, не ми го вземай, ааааа! ОЩЕ КИСЕЛО МЛЯКО!!!
Вечер. От мен нищо не остана – подиграват ми се органите на малкия таз. Аз изсъхнах, свих се! Едвам преварих две репички, губя квалификация.
Нощ. Ех, помня, че когато живеехме при родителите, всяка вечер на вечеря имаше супа! И салата. И основно с месна гарнитура – ние двамата с татковия стомах дуетно мъркахме от удолствие... Ех, и защо реши да започнеш самостоятелен живот?!.
Четвъртък
Утро. Поне да не пушеше! Прости ми, драга моя, аз такова…..това непроизволно – е, какво да направя като съм празен, ще ти се погади малко, пък после ще ти мине... А къде е полагащата ми се салата?! КЪДЕ Е САЛАТАТА?! Абсолютен произвол...
Ден. Супер, кисело мляко! Трябва по-бавничко да те преварявам. ‘щото ще си седиш тука сам до утре като идиот.
Вечер. Разговарях с червата – те там също са в шок, казват, че запасите им също са привършване. Е, не бива така – последното да отнемаш! Ох,ох, по-внимателно! Такива големи сливи - и всичките за мен?! Ооооо, край, отивам да преварявам!
Нощ. Теши идиотски суиви – офте не мога да ги допевевая, ишмъчих ся!..
Извинявайте, момчета, пращам ви каквото мога – вие там вече сами се оправяйте с тях, все пак вие там сте 8 метра, а аз съм сам...
Петък.
Ранно утро. Седим в кенефа, изпращаме сливите.
Утро. Ще полудеяяяяя! Получих йогурт! Да не би сливите да са я вразумили?!
Ха така! По-честичко да й се случва! Ееееех, да имаше на обяд едни картофки! С пиленце...
Обяд. Кисело мляко.И родината щедро те поеше със стомашен сок...
Вечер. Седим в ресторант с някакъв си тип и миришем чуждото ядене. Хайде. Хайде, давай, най-накрая – поръчай нещо! Цяла седмица нищо не сме яли... Тихо! Той й каза, че тя страшно е отслабнала! Че трябва да се храни! Че изглежда страхотно! Е?! Ах, умничката ми тя! Ах, какъв мъж!!! Яж! Разбра ли! Сега ще нагъвам!!!
Късна вечер. Еееееееее, кърк….кърк….. ккккакво си ззззззабъркала и омешала в мен... ттттова ккакво е????? Гъбки….хлъц! Мартини... къркор...о, уискинце... уважавам... Ох, че хубаво, брато! Млъквай, черен дроб, ввввввсичко е под контрол!..
Нощ. Сбогом, гъбки! Уискинце, сбогом! Картофки!... да се задавиш дано, Ихтиандър такъв! Само като си помисля, колко вкуснотии отиват зян...

О, минерална водичке, влизай, влизай, по-смело... ние тъкмо сме на диета.