Аз съм учителка в професионална гимназия. Ще си направя труда да разкажа накратко в какво се състои моята работа, а после съдете заслужавам ли по-голяма заплата от 280 лв ( чисто).
Училището е в провинцията, средно паралелките ни са с по 25 човека. Понеже има много прелки , работим на две смени. Аз всеки ден съм първа и втора. Може сутрин да съм от 8 до 10, после да съм от 16 до 18. За това правила и избор няма. Защото хората казват: "А, те работят само сутрин, а после си карат тяхната работа. " При нас не е така, макар, че да речем в детските градини учителите са на фиксирани смени. Просто няма как да съм една смяна и часовете ми да са последователно. Инженер съм, завършила съм компютърна специалност преди 11 години. Работим основно на модулен принцип, което ще рече, че учениците нямат текущи оценки, а се преподава и след известно време следва тест-писмен или практически -зависи от програмата на МОН. От взетите тестове се сумират точките и се преминава в оценка, която се вписва като срочна и годишна. набляга се на практиката и учениците смятат, че получават добра подготовка.
За практиката си от 10 години съм преподавала 20 различни технически предмета, тъй като учебните програми и съдържанието им непрекъснато се сменя. Знаете, че компютърните технологии се развиват с дни. Когато завършвах висшето си образование, излизаше Windows 3.11, да не говорим, че това WORD, EXCEL ...беше само фантазия.
За да съм на ниво, съботите и неделите ми бяха постоянно ангажирани да се самообучавам с новостите, които непрекъснато излизаха и продължават да излизат. Завиждах на тези работещи, които през почивните дни се отдаваха на домашните си задължения и почивка.
Работя в компютърна зала с 12 компютъра, които непрекъснато бръмчат. Понякога се налага да имам и по 12 часа в такива условия. Да не говорим за старите CRT монитори, от които имам заболяване на очите и вестибуларния апарат. Вярно е обаче и, че заради големия брой часове на ден, да съм имала понякога и свободен ден. Този ден използвам за следното: по определен модул има брой тестове- трябва да измисля 60-тина въпроса, да са формулирани точно, кратко и ясно, да оформя на компютъра тестовата бланка, да намеря принтер, да разпечатам, да намеря ксерокс , да направя копия, така, че да има за всеки ученик. Правят се три вариянта. И като помислите, че това не е един предмет, не е един тест, се оказва, че средно годишно аз трябва да измисля 20 теста с по 20 въпроса и да ги подготвя. За следващата година не мога да ги използвам, защото или този предмет вече няма да се изучава, или от ръководството ще се наложи да ми сменят предмета и да го дадат на друг преподавател . И така през новата учебна година - отначало. Та исках да кажа, че този ми свободен ден ( ако ги имам изобщо) отива за такива работи-или ги пиша вкъщи, или пак съм на работа,а ако не успея това продължава и в събота и неделя или вечер си доработвам у дома. Да не говоря пък, че освен тестовете, трябва към тях да има записан ключ с верните отговори.
Ето например , модул изучаван 36 часа има 5 теста. През останалото време преподавам материал и не мога да си позволя 10 мин почивка, като изпитвам, защото както вече казах, тучниците нямат текущи оценки. Трябва да ви кажа също, че учениците много държат на добрата подготовка на учителя за часа и много от нас се стремят да я постигнат. Защото една от предпоставките един учител да е уважаван от учениците е именно да е на ниво. Да не говорим пък колко копмютърна литература трябва да си закупувам с лични средства, за да се самообразовам. Компа у дома използвам основно за служебни цели-да оформям документация, да измислям задачи за упражнения, да ги решавам съответно. Миналато лято ваканцията посветих да изучавам бази от данни, защото трябаше да преподавам това и да измисля стотици упражнения за тях.
А проверката на тези тестове и задачи също отнема много време. Така, че дори да имам 6 часа на ден, понякога се налага да стоя до късно в училище, за да сезанимавам с тази бумащина.
А за учениците - да не говорим. Освен, че трябва да ги обучаваме, ние сме една забавачница за тях и отговаряме за сигурността им-да не пипнат някой кабел с напрежение по време на практичните задачи, да са в час, а не на улицата, да осигурим необходимата дисциплина...за това няма да говоря. Често трябва да търпим и лошото домашно възпитание на някои деца. Това е друг вид труд, свързан с тяхното възпитание, класно ръководство, умение да общуваш, водене на екскурзии, индивидуална работа с някои деца, с техните родители, избиране от личните ни телефони, за да ги уведомяваме за делата на децата им.
За Държавните изпити- проверката на писмена работа не се заплаща. Предварително пак на компютър се изготвят бланки за всеки един ученик на компютър, ксерографират се и това го правим учителите. В седмицата имаме сбирки, съвети, оперативки... Пишем анализи, отчети.
И НА МЕСЕЦ НИ СЕ ПОЛАГАТ ПО 8 ЛВ. ЗА ХРАНА.
Искам също да кажа, че в зависимост от това по какво си учител, работата е различна. Например по физкултура такива подготовки за час, това да учиш като луд, да пишеш тестове -това го няма. Една биология да вземем-ами там всичкото съдържание е все едно и също, няма развитие и така си е от много години насам. И с много други предмети е така, няма новости, няма развитие на съдържанието им. Няма толкова предварителна подготовка. А при специалистите-тъкмо си научиш темите и айде, предмета изчезва и се заменя с нов. При нас комоютърните специалисти идват и си отиват, защото разбират, че няма смисъл да стоят тук за толкова тичане и толкова пари. Аз остнах преподавател по лични причини. Знам, че въпреки да прочетете всичко това, вие, които не сте се занимавали с тази работа, няма да разберете.
Здрав на болен не вярва е казал народът.
И това е нормално, отстрани изглежда друго, но пак казвам, че вложеният труд много зависи от това какво преподаваш и как го преподаваш. Това, което написах за себе си и моята работа важи за много колеги-специалисти в нашето училище. Няма кандидати за учители, всеки бяга. Ако нещата продължат така, няма да има даскали. А някои от вас смятат, че няма нужда от нас. Ами добре, спрете си децата от училище, тогава. Нека се учат on-line.
Писах малко хаотично, но важното е, че си казах.