Re: Писмо / Общества / Непрофесионални / Романтични души

Чета те, и написаното ме предизвиква да пусна в отговор нещо мое...

Едно сбогуване

Някога те обичах.

Обикнах те заради едно кратко описание, заради едно изречение, което ми припомни какво не съм имала никога – „Единственият човек, пред когото не трябва да се преструвам”. И когато го прочетох, си казах: „Иска ми се и аз да си имам такъв човек”.

Обикнах те заради буйния ти нрав, заради дързостта ти и буреносния ти характер. Обикнах те, защото казваше каквото мислиш. И си пожелавах – о, как силно си пожелавах – да си истински.

Когато беше в опасност – а ти имаш истински талант да се забъркваш в опасни ситуации, сякаш просто си ги търсиш – се боях за теб. Помня как едно изречение ме накара да си помисля, че вече те няма. Нямах сили дори да изпитам ужас. А само миг по-късно въздъхнах от облекчение, защото разбрах, че не е вярно.

Ти беше „моят бунтовник”, „моето буреносно момче”, ядосвах ти се и ти се възхищавах едновременно. И знаеш ли, имаше мигове, в които пиех за твое здраве… а само месеци след това вече изричах името ти почти с омраза. Исках да изчезнеш… а в същото време ме беше страх, че именно това ще се случи. Боях се от бурята, а в същото време ме беше страх, че тя ще утихне… завинаги. Обичах те и те мразех едновременно: обичах те за дързостта ти и за готовността ти да тръгнеш на бунт, заради смелостта ти да казваш каквото мислиш, заради чувството ти за справедливост… и за това, че знаеше кой е любимият цвят на сестра ти. И те намразих за това, че позволи на дързостта да се превърне в едва сдържана агресивност. За това, че можа да попиташ: „Защо толкова държиш на тези хора”. За това, че сякаш бе неспособен да разбереш какво е да изпитваш състрадание към едно наранено човешко същество – и защото за теб имаше само черно и бяло, само приятели и врагове… и нищо по средата. За това, че на намека, че могат да пострадат невинни, отговори: „И какво от това”.

И все пак…Казвам „мразя те”, но това не са точните думи. Това не е омраза, просто болка, като тази, която човек изпитва, когато някой го разочарова. Тя беше силна… а сега е просто спомен за болка. Ще я оставя да си отиде и ще помня само хубавите неща. Защото получих като подарък един човек, който е добър и смел, и който също като теб не се бои да каже каквото мисли – но за разлика от теб признава грешките си. Ако ти си бурята, той е спокойният слънчев ден. Ако ти си опасността, той е закрилата. Ако ти си хаосът, той е спокойствието. И все пак ще запомня и теб – защото ако не беше ти, нямаше да го има и него.

Сбогом, мое бурно момче… дано някога намериш кой да укроти бушуващия в теб ураган.

И благодаря, че те имаше!