|
|
| Тема |
 Re: По пътя [re: shshtt] |
|
| Автор |
coffeemate () |
|
| Публикувано | 23.04.13 22:54 |
|
|
|
Някъде бях чела, че Евангелието се чете тогава, когато на човек му е тежко.
Иначе те разбирам. Много хора възприемат духовните занимания като ъпргейдване по план или от своево рода скука да речем. Не от нужда. Затова и при първата тежест се чудят, от какъв зор се занимават с тях. Е, да ама при мен не се тръгна от весело настроение и затова и съм намерила голяма опора в думите на определени хора. И скоро бях и на един т.нар курс и просто съм потресена за енти път, колко много базисни неща не знаем хоата и как се оставяме беззащитни. Обаче моята мнителност към религиозните си остана. хахаха Всеки един, с когото съм влязла в контакт го поставям на тест, който сам си зададе. И се оказва, че голямо разминаване между дела, думи и схващания има. Толкова много се стараят хората да се замаскират и от себе си и да се изкарат много духовни, а са такива лъжци на дребно. Но и с тази гледка се свиква.
Аз се отнесох малко в размисли.
Та мисълта ми е - не си губи времето с чудене, а ги остави нещата така, както са и не се занимавай до момента, в който не получиш импулс да се занимаваш. Ще получиш импулси всякакви- едни ще са от любопитство, други от тъга по изгубеното време в опити, но това не се брои. Когато ти стане истински тежко- тогава ще се породи издълбоко този имрулс, който има значение.
И аз така важно се изказвам, ама понеже си вярвам- затова. Шегата настрана- наистина го мисля това горното.
та- споко.
Редактирано от coffeemate на 23.04.13 23:03.
| |
| |
| 
|
|
