Ей сега.

"Дали всички изглеждат по-млади, когато спят? Защото точно сега той сякаш е момчето, на което се натъках в гората преди години, същото, което ме обвини, че крада от капаните му. Каква двойка бяхме само - деца без бащи, изплашени, но също и отчаяно посветени на задачата да нахраним семействата си. Отчаяни, и все пак вече не бяхме сами след онзи ден, когато се намерихме. Спомням си стотици моменти в гората, лениви следобеди, в които ловяхме риба, деня, в който го научих да плува, деня, в който си навехнах коляното и той ме отнесе вкъщи. Спомням си как разчитахме един на друг, как взаимно си пазехме гърбовете, как се насърчавахме да бъдем смели".

Това са двама души, срещнали се за пръв път при опасни и за двамата обстоятелства; двама души, които с годините са си дали сметка, че наистина има нещо повече от приятелство между тях - но не са свободни да му се отдадат. Няма да казвам как свършва историята, защото не е щастливо; но при всичките прочитания неизменно се спирах на това "когато се намерихме". За мен това "да се намериш с някого" е по-силно от влюбването - и може да важи не само за отношения между мъж и жена. И в моя живот има много такива намирания... но да не се отклонявам от темата. Само да кажа - тази, която си мисли това, дето го цитирах, тук се е уплашила, че ще изгуби този човек... и затова чак сега й просветват някои неща...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите