|
Ами първоначално не е до това да си разрешиш или не, но за да затънеш има момент, в който или си позволяваш да ти се развие по-натам, или не си и то няма как да стане.
Примерно като някой е женен - дори да ти е симпатичен, ти знаеш, че не може да стане и просто не се влюбваш. И т.н.
Е, аз не се потя, не треперя и т.н. Просто когато разговаряме се усеща някаква топлота ли как да го нарека.... разбиране, нежност. В този смисъл. Но това са неща, които не е задължително да са сексуално заредени, човек може първо по принцип да си е мил (човек=аз) или пък приятелски.... То е и така, впрочем, но в главата ми се върти, че го харесвам, не ми се върти нещо сексуално, бтв, ами усещането, че харесваш.... но понеже ситуацията е строго регламентирана, даже това топло отношение ме притеснява, понеже пак е нещо, което е извънредно, в смисъл не очаквано.... и затова ме отвежда и на другата тема за харесване като между мъж и жена, и самата мисъл за тая тема ме тревожи.
Иначе той не е блейка, даже е обратното на блейка Точно затова се притеснявам - това е човек, който долавя неща у другите, които и аз даже не мога. Умен, наблюдателен и наясно. Затова се чувствам все едно е възможно мислите ми да са отворени, емоциите ми да са отворени.... като книга, в моментите, в които общуваме, особено тези, в които се гледаме в очите.
А това за труда да пусна темата - е чак такъв труд ли е Пускам я и защото ми се обсъжда, т.е. да - тревожи ме, но не в негативен смисъл толкова, колкото ме вълнува и това е безопасно място да си го изкарам вълнението и да си ми мине.
change the perspective before the perspective changes youРедактирано от where is my mind на 08.05.10 20:29.
|
Re: Най-после [re: ataraxia]
