|
|
| Тема |
 Re: Най-после [re: Roxy] |
|
| Автор |
where is my mind () |
|
| Публикувано | 06.05.10 00:55 |
|
|
|
Не мога да уточня как точно стоят нещата, но тая професия е малко тип занаят, и него го искам не за шеф, а нещо като учител джедай (последната думичка беше закачка)
Но аз няма какво да внимавам, аз не искам нищо и не може да има нищо, а за мен е по-извинимо да си падам по него отколкото той по мен, което наистина рационално казвам, че не е така.
Но както писах по-горе - такива хора как да не ги харесваш.... и когато другите в средата ви са някакви по-така.... се появява това притеснение, и понеже аз съм склонна да се фиксирам, за да си правя интересното....
Иначе връзка с шеф е по-зле от с колега, защото е равнозначно психически на Едипова връзка, т.е. лошо, много лошо и нещо, което пък съвсем не бих си позволила, защото много рядко такова влечение може да е истинско.
Хах, как се отплеснах, но това последното ми беше по-лесно да го напиша от всички други емоционални безсмислени откровеници в темата.
change the perspective before the perspective changes youРедактирано от where is my mind на 06.05.10 01:01.
| |
| |
| 
|
|
