А ако трябва да говорим в контекста на любовта, ти правила ли си го, за да направиш вълнички в някак блатясалата вода на страстта, за да се увериш, че отсреща все още има някой, че той те забелязва, отбелязва на хоризонта все още? За да се увериш, че те обичат, че им пука? Това, защото някак всичко е станало прекалено монотонно, като равномерното тракане на влакова композиция, от която се унасяш и заспиваш, и пропускаш...живота си, миговете си, моментите...скъпите...