война / Общества / Непрофесионални / Романтични души

Война.
Нямахме война, ама ето нещо, за което няма за какво са се съжалява.
Често ходя в тези паралелности.
РАвновесието е някак подразбираемо за нас, сякаш ТАКА ТРЯБВА ДА БЪДЕ, но, повярвайте ми, не е така...)
Усмихвам се с усмивката на Виделият, но тя е особена усмивка събеседници мои, събеседнице моя...
ПАралия. ПАралия се казваше леката сламена летна шапка на прадядо ми Ангел.
Прадядо ми Ангел, патриархален интровертен тип с голямо сърце и ...изтъкан от спокойствие.
Стара, вече пожълтяваща снимка в другата стая. Но вече е мъртав.
Отдавна. Помня го, обаче. НЯкъде в последните остатъци от спомените съществуваш, Ангеле, жалко, че си само там и в недостижимите паралени вселени, а не в несъществуващите задгробни животи.
Днес открих- ако щеш вярвай, една лоза , останала от теб в единия ъгъл на двора- това е толкова недостоверно мистично, Ангеле, че все още не мога да дам обяснение, а аз толкова обичам да давам шибани обяснения на нещата.
По дяволите, днес, вече вчера бе 24 май, мразя да не мога да звънна на някого, за да честитя подобен хубав, истински празник- дори от уважение към буквите, с които...щрихираме , безнадеждно неточно най-често, световете на мислите си.
За да бъде поне малко по-точно, трябват думи, допир и дъх.
Та твоята лоза, май е Виалка, има особен цвят на листата по това време тая презряна от нашего брата европееца, благословена полупришълка от Америка...Да, почти убеден съм.Утре ще я подложа на угояване и догодина ще основа нова династия с нея начело...Сестрите и се държат добре, тази година пролетта започна много хубаво, бях одухотворен и жизнен, поеха ме и сега карат по инерция...
Но не съм и измислил име още!:-)
Имаш ли някакво желание или идея?
Ще лягам до час, яви ми се насън и подхвърли нещо, напоследък сънувам само...
Защо никога не си се явявал в съня ми, прадядо? Ангеле?)
Добре, не е никога, но от години-със сигурност...
Но наистина е странно! Това са 20 години, бога ми...! Помня, че се мъчеше, за последно я гледах преди няколко години.
Добре, нека приема това за

Na jastuku bdim na ponocnoj strazi kao stari posustali ratnik
pod oklopom drhti kosuta plaha, vecno gonjena
tamnim obrisima straha , koji strepi i od mirnih obronaka sna ...
nedostaje mi nasa ljubav, mila
bez nje se zivot kruni uzalud...
nedostajes mi ti, kakwa si bila- nedostajem i ja toliko lud
ja znam da vreme ne voli heroje
i da je svaki hram ukaljalo

al meni, eto-nista sem nas dvoje nije valjalo

kad potrazim put u srediste sebe
staze bivaju tesnje i tesnje
i skrivam se u zaklon tvoga uha ...
По дяволите, не мога да продължа-винаги съм се страхувал от Балашевич, тоя убива с балади, умишлено се ограничавах само с типичната история с кума, войника и сватбата...) Ей, не ги харесваше- с двата си запаса през 43-та и 44-та в Сърбия- дори баща ми не е бил роден, а ти-глава на семейството и красивата, боже, колко красива млада водолейка- твоя дъщеря и майка на баща ми...Ангеле, Ангеле, можеше да поживееш ...
Днес не просто прекалих, а се дрогирах с глупавите балади, да му се не види...
Слушай, един бърз непрофесионален превод на недолюбвания ти комшийски...)
Странно нещо сме хората, наистина оставаме на някои просто кощунствено типови, клиширани, глупаво обобщаващо и поради това- обисно неверни преценки за ДРУГИЯ.
Слушай:

Бдя на постелята като стар, изпаднал ратник, който брои на ризницата си изпадналото отражение- Лунен златник..
трепери скапана плаха кошута, вечно гонена от тъмните вълни на страха, който я разтреперва из
мирните усои на страха
...Липсва ми нашата любов, мила
без нея животът крета напразно, безмислено
липсваш ми ти!-такава, каквато беше
липсвам си и аз- на себе си- толкова луд
знам,ч е ВРЕМЕТО не обича "героите" и,ч е всеки храм е пълен с кал и лайна))
но на мен-ето...освен нас двамата, нищо нямаше значение
когато потърся път към своята средина,
пътечките стават все по-тесни и тесни,
скривам се зад гънката на ухото ти ...