|
|
| Тема |
 Re: moje li da pogovorim i za [re: Karinka] |
|
| Автор |
sunrise (пристрастен) |
|
| Публикувано | 06.03.01 20:29 |
|
|
|
Въпроса ти ме накара да се усмихна . Спомних си за изминалите години и за връзката ми с тях. Сетих се за добрите и не отлкова добрите моменти. Пътя не беше лек, доста често се карахме, най-вече с майка ми. Съвсем скоро спряхме, което не значи, че сме на едно мнение, просто аз се развих и престанах да се доказвам пред тея или баща ми. Ясно им казах, че аз съм си аз, не съм зависима от тях от много отдавна и няма да им се доказвам. Според мен аз съм единственият човек на когото трябва да се докажа, аз си поставям целите и сама си ги доказвам, те не са отделени от това, аз споделям с тях, но не очаквам да одобрят това което правя. Те вече свикнаха с независимостта ми и ме възприемат като голяма. Често търся мнението им, но не като меродавно, а като мението на хора с по-голям житейски опит от моя и като на хора за които знам, че ме обичат всеки по своему.
Мисля, че най-големият напредък направих с това, че ги виждам като хора, които уважавам за много неща, които също имат грешки, но които обичам въпреки грешките им, не точно като мама и тате. А те знаят, че могат да разчитат на мен за доста неща и искат мнението ми.
всичо добро
от мен
carpe diem... noctumque
| |
| |
| 
|
|
