Пак се връщаме на темата "баща-татко". Може ли да имаш родители и да не познаваш майка си и баща си? Ако знаеш със сигурност кои са майка ти и баща ти - това означава ли че те са твои родители. Виждам, че в главата ти се блъскат много въпроси, които на някои се виждат странни. Виждал ли си какво става, когато много хора искат да излезнат през една тясна врата - може да се случи така, че никои не излиза, а най-страшното идва, когато изведнъж вратата се отвори широко. Твоите въпроси излизат изведнъж, след като са се блъскали дълго време и там където излезнат става една купчина и не се знае на кого е крака, на кого ръката и на кого главата, а и съвсем естествено е в бъркотията и блъсканицата всички да са сърдити и злобни.
Защо си мислиш, че нещата са толкова прости. Че можеш да посочиш с пръст и да кажеш - това е добро, а това - лошо; това е истина, а това - лъжа. Писал съм това и в други клубове и по други въпроси - когато абсолютизираш нищо, в края на краищата то се превръща в абсурда на собственото си отрицание.
Защо си мислиш, че за мен БОГ е някакъв авторитет и аз вярвам на това което е предал на някой? Защо си мислиш, че ако за мен БОГ не е авторитет, аз ще считам всичко, което му се приписва за невярно? Защо искаш вместо "... и видя (БОГ), че е добро." да стане "... и разбра (МУЛЕ), че е лъжа."
Виждам, че много се интересуваш от произхода на думите и се опитваш да абсолютизираш и него. Думите са изминали дълъг път във времето, някои са се загубили по пътя, други са пристигнали при нас във съвсем одърпан и очукан вид, трети са се разделили и са отишли на различни места. В повечето случаи те не носят семантиката, която са носили при създаването си. Да не говорим, че в много случаи се мисли едно, а се казва друго, че едно и също нещо различните хора казват по различен начин, че едни и същи думи хората разбират различно. Много объркан отговор, нали. Опитвам се да помогна на един от многото в блъсканицата на вратата, но се оказва, че хващам ту грешен крак, ту дърпам не когото трябва за ухото.
Няма да те "пъдя" от клуба, стои тук, щом си решил, че тук ти е мястото пък останалите да вземат решение всеки за себе си. Един ще те псува, друг въобще няма да те чете, трети ще те поучава (като мене), а кой знае, някой ден може да се появи друг, в сравнение с когото ще си божа кравичка (опа, забравих - е да кажем охлюв)
А моите родители си ги обичам и уважавам. Като всяко дете и аз съм преминал през етапа "Това дали са истинските ми майка и баща?". Като всички хора и те си имат кусури. В никакъв случай не мога да имам към тях отношение както към всички останали хора! Родителите трябва да се уважават. Ако те не са се държали като родители, тогава те не са такива и няма какво да се обсъжда дали трябва да ги обичаме. Ще кажеш "Какво е тогава родител?", аз пък ще те попитам: "За колко неща в живота можеш да дадеш пълна и изчерпателна дефиниция, важаща за всички хора?" (ето, виждаш ли пак проблема с абсолютизирането)
|