Имам индивидуално отношение. От най-ранна възраст им внушавам, че хората са различни и те, две момчета на 8 и 10 г. са различни. Затова получават еднакво отношение по принципно важните въпроси в живота, но иначе - различно отношение към различните им възможности, желания и характери. Примерно, на едното отделям време за подготовка в училище, а на другото - само, ако ме попита и при изненадващи проверки от моя страна. Получават еднакви джобни пари, но различни "извънредни" пари според заслугите. Понякога единият получава награда/наказание, а другият - не. Единият е абониран за списание, а другият - за видеотеката, защото това са им предпочитанията и т.н. Караниците между децата не винаги са вредни, защото разрешаването на споровете от самите деца без наша родителска намеса ще ги научи да общуват и да намират словесно разрешение на конфликтите. Обикновено оставям децата си да намерят сами разрешение, дори и след "леко" момчешко сбиване (според думите на бабите - така не бива) или да "сключат сделка по между си" (както съм им обяснила и внушила, че са достатъчно големи). Остава сАмо ние родителите да имаме търпение и да запазваме спокойствие децата сами да намират възможните решения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите