Според мен проблемът не е точно в това, че родителите не вярват на дъщеря си, особено в случай като този, в който детето си е заслужило да й се вярва.
Проблемът е, че всички започнахме да изперкваме от ужасиите, които ни заливат ... И не стига, че сами по себе си нещата, които стават, са достатъчно кошмарни, пресата /ако между вас има журналисти да прощават/ направо цинично се заиграва с всичко, от което може да се изтиска сензация . Напоследък няма вестник, на първата страница на който да нес мъдрят с 1/2 метрови букви убийства, изнасилвания, вкл. на малки деца. Не информацията, а агресивния и отвратителен начин, по който тя ни се поднася, прави от родителите хора с не съвсем адекватни реакции.

Аз, например, имам и друг проблем - майка ми непрекъснато ми повтаря, че ако нещо лошо се случи на децата, то аз и само аз ще съм виновна, защото им позволявам едно или друго. И не стига, че достатъчно ги мисля и без нейните приказки, ако, недай Боже, нещо стане - не само аз ще се разпъвам на кръст сама, но и тя, а сигурно и другите им баба и дядо, ще се вторачат в мене.

Според мен, мило момиче, един възможен вариант би бил да помолиш родителите си, след като толкова се притесняват, да те чакат след това, за да не мислят как ще се прибираш сама.

Опитайте се да измислите нещо заедно, но не ги съди много, това, което беше казано в едно от мненият по-горе, е напълно вярно - само когато имаш твои си деца, ще можеш да ги разбереш - за съжаление, със задна дата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите