Меган , а ти как определяш разликата кое е простимо и кое не ...ти не си съдник , ти просто си наранена и като сметнеш че раната може да се излекува , търсиш лек - а той е прошката ..ние се страхуваме от болката и гледаме да се оттървем от нея...
както и да е , та Меган мила като четох това за баща ти ,се замислих за моя ...аз също съм дете на разведени родители , но аз не изпитвам към него по - специални чувства / обич / , само защото ми е баща .Аз го обичам като човек , като всички останали хора ...незнам защо , но чувствата ми към него сякаш поизстинаха ....Да не забравяме , че родителите ни са хора като нас и не бива да ги боготврим ...след време човек ръазбира , че е живял в такава лъжа и като ни наранят се питаме " ама защо тя/ той така постъпи с мен , та нали аз съм тяхното дете , а те са моите родители" , защото те са хора като всички останали .......
хайде умната и се пази

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите