В детската градина си харесвах едно момиче. Веднъж се прибрах в къщи и казах на майка, че харесвам София и ще се оженя за нея... Майка ми не отговори нищо...
Вечерта се прибрах след поредната "народна топка" и заварих майка да разказва на баща ми и сестра ми изявлението ми. Всички умираха от смях, а за мен това бе важно. Потънах в земята от срам. От тогава нямам нужда да споделям с майка си ... Не на пук... Просто не ми носи удовлетворение... Не че това е причината, но ето как не трябва да се постъпва драги родители. С децата трябва винаги да се говори като с големи хора, дори проблемите им да ви се струват дребни, те са дребни за вас, от вашата камбанария. За тях те са живота им....

Тото

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите