Мъчно ми е за теб и ми е тъжно,че не мога да ти помогна.
Неосъзнатият ти и отчаян вопъл за помощ се чува отдолу,
под камарата гнусотии, които си изговорил не само тук.
Мога само да гадая за причините (а и за възрастта ти,
което едва ли е и толкова важно).
Преди да се изсмееш си задай въпроса, какво правиш
в този клуб.Щото гадории могат да се ръсят навсякъде.
Но това все пак е Родителския, нали?
А относно помощта:дори специалистите, на които това
им е работа няма да се справят. Опират им се къде къде
по-прости случаи.

Ако бях вярващ, щях да призова Господ.
Единственият ти шанс си самият ти и времето.
Повикай за помощ (макар и да не е в прав текст, всички знаем
какво е наранена гордост), и ако има някой, който да е в състояние
да се отзове, то той е тук или ще дойде някой ден.

Пиша тия неща и заради себе си и заради собствените си
страхове (има и попадения в темата ти Дрън-Дрън:често
движеща сила за човеците са страховете им; друг е въпроса
за това как са написани и гадната им интерпретация).
Казано по твоему, загрижен съм за теб от щото ме е страх.
Ми не е ли страшно дъщеря ми да започне да мисли (да мисли !!??)
като теб."Страшно" e безпомощна думичка.

Като теб ( и мен).