Мисля, че това е по-добрия вариант на бащино отношение. Трудът облагородява. А моят баща си псуваше и раздаваше правосъдие у дома, за похвала и дума не можеше да става (чак като порастнах, разбрах, че това е от слабост). Докато растях в компанията на брат ми и братовчед ми, заблуждаваха ни да се състезаваме във всичко - учение, спорт, поведение и който печели състезанието - получава. Да, ама не. И брат ми и братовчед ми получиха по едно жилище, спестовен влог и платени сватбени ритуали. А за мен, ами за мен, нищо, нула, не останало време, пък и отличничките би трябвало да са оправни. Когато почнах да следвам висше (инженерно, може би съм искала да покажа на баща си, че аз мога, нещо като болни амбиции), та тогава, баща ми казваше прави каквото искаш, но от мен не искай пари, достатъчно е, че имаш подслон. По-късно, като се омъжих и трябваше да живея на свободен наем, казваше ми, че аз ще се справя (финансово), защото съм по-оправна от брат ми и затова няма нужда да ми помага дори и със стотинка, нито с подаръци за семейството ми. Е, подари една панелка на брат ми и семейството му, защото той е мъж и какво от това, че имат три апартамента (някои заключени). Мисля, че и този му подход ме научи да не разчитам на никого, както казват всяко зло за добро. Лошото е, че сега към децата ми не мога да бъда толкова любвеобилна, колкото трябва да е една майка, аз съм бащата в къщата, ако разбираш какво значи това. Но здраве да е. Да гледаме напред....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите