Благодаря за поста, радвам се, че намирате действията ми за разумни.
За да дам някакъв завършек на темата, а и за евентуална полза на други родители, ще опиша развитието дотук. (многословно)
Проведох поредния разговор.
Оказа се, че другото момиче настоявало (ако приемем, че дъщеря ми е искрена), дъщеря ми , според нейните думи, се колебаела, хем не искала, хем да не откаже.
Това моментално постави въпроса, за силата да каже "Не". Обсъдихме колко е важно за вбъдеще да може да казва "не" за неща, които чувства за неправилни.
Следващ важен въпрос, силата на това да признаеш за допусната грешка, ако беше дошла да ми каже, че така се е получило, аз само мога да я поздравя за смелостта и да и имам още повече доверие, това много го наблегнах, давах примери житейски и набивах в главата, че никога няма да се "карам" или да я отблъсна за призната грешка. Тя каза, че я било страх, че ще се огорча, буквално " не исках да ти стане мъчно"....изтъкнах колко много по-мъчно ми е било да видя, че пак има простъпка, а тя си мълчи....
Доволна съм от разговора (аз все съм доволна уж, а то....).Това е и първо изпитание и за нея, досега никога не е правила сериозни провинения...
МОЯ ГРЕШКА -осъзнавам, че не съм декларирала никога безапелационно, че няма да се сърдя и да я обвинявам, ако ми каже за провинение...приемала съм по презумпция, че тя го разбира от досегашните случаи, когато така съм правила, но то не се е и случвало нещо драстично....явно трябва да се изричат тези думи, макр и да изглежда на момент клише или лишено от конкретен повод.
Думите "Обичам те" ги казвам често, но съм пренебрегвала думите " каквото и да направиш, няма да ти се карам" или от сорта...ще го казвам...
рестриктивните мерки:
1.Следващата учебна година тази приятелка няма да бъде канена у нас. Дъщеря ми може да я посещава, ако я поканят, нямам нищо против....(това доста ще им бръкне в сметките, защото аз доста ги тантурках цялата минала година, край с това...) Ако приятелката иска, да обясни на майка си защо не може да идва тук и да не смее да настоява.
2. през лятото ползването на компютъра за игри се спира, това аз мога да го контролирам, просто си взимам лаптопа, когато се случи да е сама вкъщи.
Междувременно взимам лични мерки за блокиране на определни страници.(това не съм и го изяснила)
Дъщеря ми не е компютърно много просветена, не знае за наличието на хистори и няма безобиден опит с търсачките....знам по кои детски сайтове за игри ходи, пак ги прегледах сега, не се е пробвала досега в ютюб или от сорта....просто много изневиделица ми дойде....класически пример за това как родителите си приемат децата за невинни ангелчета дето още "са малки"...но има неща, които не са за 9 годищни деца, ако ще и да съм закостеняла и от миналия век...
Но кутията на Пандора е отворена...остава ми само да се надявам, че този шокиращ опит ще ме държи по-будна и хубаво, че постави на преден план важни въпроси за доверие и модели за поведение. Ще говорим и за секса, по-точно ЗАЩО е интересен на хората, опасностите в интернет... Това ще държа под лупа и ще видим....
Желая весело лято на всички, да си починем и ние и децата от нас!
|