Разбрах ви. Благодаря ви за хубавите съвети. Сега, четейки ви си дадох сметка къде греша.
На моменти става така както го описвате вие. Отстоявам себе си и става така, че той ме довежда до нервната криза. В смисъл, аз загубвам търпението. След което той като ме види ядосана и се смирява, започва да се извинява, умилква и показва жалост към мен.
На мъжа ми тактиката е по добра определено. Той казва НЕ и не му обръща внимание и малкия и не преде толкова. Обаче има моменти в които баща му казва НЕ за неща за които аз не съм съгласна след което аз му ги разрешавам. Т.е той е краен. И вместо да му се обоснове, само казва едно не, при което малкия започва да се тръшка, защото и аз съм там. И на мен ми дожалява. Пример ще дам.
От няколко вечери подред, малкия тъкмо си измие зъбите, легне и казва -мамо гладен съм,моляте дай ми нещо. Баща му казва НЕ, а малкия неистово запова да се моли. Аз се прибирах малко по късно и реално незнам на вечерята с баща си кой колко е изял и в съзнанието ми веднага изплуват освен жалостните чувства от това, че е гладен , ами и притеснението защо е гладен и дали се е наял.
Баща му казва, -той те манипулира,неможе така.
Аз обаче му обяснявам,, че все пак това може и да не е каприз. Да съгласна съм, че не бива да яде преди лягане, но пък ако наистина е гладен. След което аз разрешавам. И всъчност аз съм тази която купувам, пазарувам и той с нетърпение ме чака да се прибера и да му нося нещичко. Но не винаги му угаждам на прищевките. В смисъл не му купувам постоянно играчки, лакомства и нови дрехи. Но понякога отпускам края.
Абе всъщност той знае, че мама винаги ще се смили. А изцепките и тръшканиците сме ги имали сред хората на обществени места-да кажем 3-4 пъти откакто е започнал да разбира след 2-рата годинка. Но му се наложи и той да види отстрани какво е гледайки друго дете как се тръшка и от тогава има промяна.

Редактирано от xимичko на 25.01.10 00:33.