никак даже не е просто. Или по-скоро е просто на книжка, на теория..

Чела съм доста книжки, които казват всичките тези неща, казани от лекарката - как промените не са добри за децата, как семейството е устоя, как трябва да се дава внимание и любов и да се изслушват... как успеха в училище е вторичен на щастието и съзряването на детето... Как се развенчават родителите в тази възраст.. Как трябва да си близък душевно с тях, ама и да си приятел, защото нямат среда вече, ама и да си останеш родител, защото иначе се объркват от липсата на водачи и родители..

Той прекрасно знае колко много го обичам, знае и мненията на бабите и даже на баща му, че от прекалено много любов към него не съм давала никой да го възпитава, а аз самата съм го разглезила от любов. Майка ми казва " ти не ставаш за възпитанието му, защото прекалено много го обичаш".

Ето ти на толкова повече любов. Любовта и тука, както и тази между мъж и жена, никога не е достатъчна, сама по себе си.. Друго още си трябва.

Може би няма достатъчно лично внимание едно към едно тоест не заедно със семейството или със сестра ми, а време и внимание сами аз и той!

Това определено е малко, още повече баща им ги взима и уикендите са разделени, а и тогава са със сестра си. Може би си сика индивидуалното внимание?!? Аз съм расла само дете и не знам какво значи да делиш с братя и сестри този ресурс. Има моменти, когато му е гадно да се лепне и сестра му при нас двамата, камо ли четвърти и други хора.. самия той става и напуска ситуацията..

Как още да се издигна над себе си? Не трябваше ли да имам връзка, трябваше ли да стана сама майка, за да си получават цялото внимание? Ако живеехме с баща им нормално като двойка, пак нямаше да си получават целия ми ресурс, но може би за баща им може, за други не?!?

От друга страна, лекарката каза, че именно този комплекс на вина, който носят всички родители, започнали втора връзка или семейство, много влошава нещата..

Казвате, да го търся какво иска в очите му - то детето само не знае какво е и какво му липсва, самата терапевтка спомена, че за тая работа си трябва по-дълга терапия, а сега в седми клас няма ресурс за това...

Затова питам за вашия опит - как са се решили подобни проблеми и именно какви са били дефицитите на такива деца? Дали и как са компенсирани? Или цял живот си ги носят тези дефицити..