Моето дете вече е на 18 г., а все още се улавям че търся прилики и разлики. Странното е, че освен физическите черти се наследяват и жестове, предпочитания, неща, които не могат да се обяснят с подръжание. Например начина, по-който дърщеря ми избутва завивката и възглавницата е същият по който и мъжа ми го прави. Дечицата са очарователно огледало, в което оглеждаме откъслечни детайли от себе си или от любимия човек. Усмихнат ден

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите