и според мен, трудно се дава съвет за такъв проблем... решението винаги е някъде в нас и никога извън нас... аз имам такъв тип свекърва, но на мен ми е лесно - просто не комуникирам с нея и съм й казала, че няма да го правя и съм и казала защо. е, ядосвам се на простотията й, ама...
когато става въпрос за отношения родител-дете е винаги по-сложно... мисля, че никой нормален човек не се чувства добре, ако е в кофти отношения с родителите си. теоретично е по-постижимо: разбираш, че майка ти е просто една жена със своите проблеми, на която ти НЕ си длъжна. обичаш я, искаш тя да е добре, но НЕ си й длъжна. ако тя е избрала да е негативна постоянно, това е нейният избор и трябва да се уважи... всеки живее, както иска да живее. някои просто осмислят живота си като се оплакват и мърморят.
има хора, за които това е единственият начин да се почустват значими и да усетят, че нещо им се случва - като обвиняват околните за личните си несполуки и се възмущават.
мисля си, че ако и родители и деца се отървем от чувството, че сме длъжни един другиму, ще живеем по-добре. и да не се опитваме да се месим в чуждия живот, пък било то и "за добро" и на много близък.
просто приеми факта, че тя така ИСКА да живее - това е нейната зона на комфорт и се опитай да не ти влияе много и така. не че е лесно, но...Успех!