Мило Пате,

съчуствам то за това което си приживяла, и моето семейство не е от най-разбраните, просто незнам как може 3ма души с най-противоречащи харектери да се случат в едно семейство. Майка полулуда и лицемерна, пълен перфекционист, баща алкололик и малко отнесен, а аз съм нещо съвсем различно и постоянно се караме и бием за нещо и тримата. Семейството ми не се е разделяло вече 20 години и аз съм си мислила за духа които избира къде да се ражда както каза някой по горе и как понякога ми се струва че и тримата - майка, татко и аз сме се случили в това семейство за да се научим да се приемаме, обичаме и разбираме, защото семеиството е нещо от което не можеш за избягаш, дори когато си далеч, то пак се появява в мислите ти.

Сякаш ние тримата сме най - лошия ни кошмар който може да ни се случи и е като доживотна мисия да сме заедно, защото сме сякаш поставени да се научим да обичаме хора, чиито черти, характери, действие са ни най-противни един на друг. И докато не приемем взаимно че няма нищо че си алкохолик, няма нищо че си перфекционист, няма нищо че съм разхвърляна. Поне за мен момента на приемането че е ок нещата да са такива каквито са ме успокои и също така разбирането на това защото хората правят това което правят е много важно.

Просто да разбереш другия, това че когато хората които крещят срещу теб го правят не защото ти си виновна или в грешка а защото те нямат контрол върху собствения си живот и се чустват малки и слаби и искат това да бъде тяхната възможност за сила. Когато майка ти те е дала обратно на баща ти, това е защото тя е неспособна и не достатъчно добра, а не защото не те иска. До болка ми е познато чуството че никой не те иска на този свят и да незнаеш защото родителите въобще са те създали след като те са единствените хора които ми правят живота толкова черен и толкова скапан че самата аз да искам да го прекратя. Но ти сега имаш избор, можеш да станеш като родителите си или можеш да следваш това че което не ни убива ни прави по силни.

Аз последвах второто и сега си живея далеч от тах, уча в университет и си имам нормален и спокоен живот, виждам хубаво бъдеще. Виждаме се няколко пъти в месеца и е хубаво защото взаимно се радваме да се видим и сме заедно достатъчно за кратко за да се караме и бием.

А някой по горе беше дал телефонни номера и мисля че ще ти са от полза. Аз също съм се обаждала и ми олекна малко.

Така че спокойно, бъди силна и ще се оправиш, всичко ще си доиде на мястото с времето.