Аз не съм майка... но съм приятелка (не-гадже) на лесбийка... и знам колко й беше трудно да сподели с родителите си... (след като всички в училище и компанията й вече отдавна знаеха) - тя още нямаше сила да им каже каква е, за да не я отблъснат като чудовище... или да я осъдят, че върши глупости...

Ключът е един- любов... Потърси в себе си тази чиста любов, която е била в тебе, докато е била малко бебенце и ти е казвала, че ще я обичаш, каквато и да е - нали е твоя дъщеря.. После си помисли колко се страхува тя да не те разочарова... , щом още не ти е казала.. и как вероятно е правила опити да ти намекне.... Опитай се да я приемеш такава, каквато е (а може би и тя още не го е признала пред самата себе си...) и й дай сила да живее живота си... Покажи й, че я обичаш...., каквато е.

Моята история има щастлив край, защото момичето успя да каже на родителите си.. и те успяха да я приемат... От 1 година си има сериозно гадже, което много я обича.. и е щастлива... Аз не познавам (нито обичам) дъщеря ти, но ако я обичах.. щях да искам да е щастлива- ти не искаш ли дъщеря ти да е щастлива ?

Не се страхувай... какво е по-страшното- това да е истина.., или това да не може да си имате доверие една на друга.., и да си казвате истината... преодолей страховете си и помогни на отношенията ви да изградят повече доверие...

----------

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите