Много е лесно човек да иска, мисли и да казва, че ако прави или налага нещо за/на някой или се опитва да му влияе по някакъв начин, го прави за негово добро, това е един вид оправдание, струва ми се. А колкото до мен, мога и приемам майка ми и нейното категорично неодобрение(дори не ме смущава даже), но не приемам факта, че тя самата твърди, че ме е приела такава, каквато съм, след като съществува едно голямо "НО" и при всеки повод(за щяло и нещяло) повдига тази "болна" за нея тема, отбелязвайки всеки път че "си ляга и става с тази мисъл", което показва, че на нея й е болно и страда от това, което мен ме прави щастлива, а аз от своя страна по никакъв начин не искам тя да страда заради начина на живот, който аз съм си избрала, в крайна сметка се получава противоречие в отношенията и безизходица. Надявам се, Маркизо, че разбираш, че такъв вид отношения могат да се усложняват все повече и с течение на времето това т.нар. приемане или разбиране от страна на майката, да прерастне в отричане или самовнушено страдание, което е трагичното в случая.


Аз не съм баскервилското куче, а цербер и не хапя....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Ellen De Generes на 11.03.08 12:00.