Те - майките ни може да се опитват да ни приемат или разберат като лесбийки, все пак повечето са консервативно настроени и не биха могли да си представят как собствената им дъщеря предпочита жени, просто е абсурдно за една майка да си представи, че няма да има зет, внуци и т.н. социален живот, да речем, като този, който водят самите ни майки.
Кой е казал, че разбиране= приемане, бе, мила?:)))
И, кой е казал, че трябва да приемаш и харесваш хомосексуалността или всички лесбийки, за да можеш да приемеш собствената си дъщеря - като такава?

Предразсъдъците са си предразсъдъци. Трудностите са си трудности. А, обичта си е обич.
И тя, сама по себе си, е по - силна от горните две.
Ако не е, значи просто не я е имало.

Елен, както има хора, които в партньора до себе си, обичат образа, фикцията, която имат в съзнанието си за него, а, не, НЕГО самия, така има и родители, които обичат нарцистичната идея за своят образ и подобие, своето по - добро "АЗ" в лицето на детето си, а, не, човечето пред себе си. Човечето, което, хем е част от тях, хем си е една съвсем отделна и различна, самостоятелна личност. Съвсем не винаги отговаряща на техните очаквания и представи.

Да разберат разликата между двете, на някои родители им отнема години, други не го разбират цял живот, трети са наясно от самото начало. Въпрос на много неща е.

А и процесът е двустранен, в крайна сметка.

От своя гледна точка, ти можеш ли да кажеш, че прощаваш и приемаш майка ти такава, каквато е и приемаш факта, че тя не одобрява и не приема тези отношения - макар за теб те да са най - хубавото и естествено нещо на света, примерно?
Можеш ли да приемеш в съзнанието си, че всичко, което е правила и казвала, макар да не ти е харесвало, макар да те е наранявало, примерно - можеш ли да осъзнаеш, че то е било направено само и единствено за твое добро - по начина, по който тя го е виждала и е можела.
Можеш ли да приемеш, че това е нейният начин и тя няма друг?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите