Ех, Маркизо, много бих искала да споделиш написаното по горе с моята майка, едва ли ще се впечатли и грам от тези всеизвестни истини за които споменаваш. По същият начин мисля, че ще реагира и въпросната майка, авторка на тази тема. Те - майките ни може да се опитват да ни приемат или разберат като лесбийки, все пак повечето са консервативно настроени и не биха могли да си представят как собствената им дъщеря предпочита жени, просто е абсурдно за една майка да си представи, че няма да има зет, внуци и т.н. социален живот, да речем, като този, който водят самите ни майки. Според мен тук става въпрос за доста сериозен проблем, от собствен опит мога да споделя, че когато една майка иска, тя може да приеме дъщеря си, такава каквато е, но съвсем друго е да искаш, да се опитваш, но все таки да не можеш да направиш стъпката на самото приемане, проблема си стои висящ и дори с годините се утежнява, дори и 10 години да минат пак ще е налице, повярвай ми...

Аз не съм баскервилското куче, а цербер и не хапя....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите