Първо си изясни едно нещо за себе си - ако дъщеря ти е лесбийка (кажи го няколко пъти пред огледалото - така се наричат "тези хора"), това променя ли нещата между вас? Ще ти бъде ли по - малко дъщеря? Ще ти пука ли по - малко за нея? Ще се срамуваш ли от нея?
Трябва да си изясниш много добре отговорите на тези въпроси. И, според както го чувстваш, така и да действаш.
Никой не казва, че ти трябва да приемаш "тези отношения" за себе си - ако по редица причини ти се виждат "неприемливи".
Въпросът е, неприемайки ги, можеш ли да приемеш нея?
Да обичаме някого (обикновено това важи за интимните отношения, но по същия начин важи за всички видове обич, в това число и тази в семейството), та, да обичаш някого значи, да го приемаш такъв, какъвто е. Заедно с всичките му качества и недостатъци. Заедно с онези неща, които, сами по себе си, са неприемливи.
Това е и критерият, по който много хора си дават положителен или отрицателен отговор на въпроса, "обичам ли този човек, ВСЪЩНОСТ".
Това, че си майка и си изпълнявала задълженията си като такава, е едно.
Обичта, приемането и разбирането на детето си - като личност и като душевност, е нещо съвсем различно.
За съжаление, едното съвсем не винаги върви заедно с другото.
Когато си дадеш отговор на въпросния въпрос (с извинение за тафтологията), как да постъпиш - можеш да прецениш много точно, като си представиш, от какво ти би имала нужда, ако си на нейното място.
Дали би имала нужда от упреци и слухтене, дали би имала нужда някой да ти обяснява за това, "колко са опасни тия хора", дали би имала нужда да ти обясняват, как "предназначението на жената е, да ражда деца" и, в тази връзка, подобни връзки са излишни, вредни и неморалнил дали би имала нужда майка ти просто да си мълчи и да се прави на незабелязваща - премълчавайки огромния си укор към теб, който лъха от всичко...
Или просто би имала нужда от нещо по - друго...
Ти, сигурно, също си обичала.
И, сигурно, не винаги най - "правилния" и най - "удобния".
Толкова ли е трудно да разбереш и нея?
|