Инцидента със "самоубииството" на синът ми се случи с деца на 16 год. Първата ми реакция беше да платя на някой да го набие. Следващата, да намеря телефона на майката и да й го върна. Съпругът ми е полицай, едва го удържах да не предприеме нещо....! На скоро разбрах, че големият ми син/22год/, е ходил един ден с приятели да причакат въпросния Васил но не го познали. Добре и какво щеше да се реши с "връщане на жеста"! Лошото е, че нито класната, нито директорката предприеха нещо. И ОЩЕ ПО-ЛОШОТО Е, че детето ми след като се прибра, просто каза "е, нищо не е станало"!Той не се оплака!!!!
Работя с деца от 23 год. Както писа вече някой, "жестокостта им е ИМАНЕНТНА"! НО.... въпросното "специално" детенце, заради което напуснах общинската градина сега е в подготвителен клас. Останалите деца се грижат за него. Той не проявява към тях агресия. Самите родители искат той да бъде с останалите и в І клас! ТОЕСТ- ние учителите сме успяли да обясним, че има "различни" деца, но те също носят СЪРЧИЦЕ!!!!!!!!!!Така, че търси учителката.Не го лишавай от социалния контакт. С възрастта ще се изолира повече. Организирай/ако можеш/по някакъв повод купони за съучениците му, канете деца от класа на гости. Детето трябва да свикне със света, но ТИ И УЧИТЕЛКАТА ще му помогнете!
уСПЕХ, МАЙЧИЦЕ!