Ами разликата е огромна.
Мога да ти кажа, че щом "неосъзнато" се държи като мащеха, значи не е толкова всеотдайна, колкото я описваш. Не искам да кажа нищо лошо за нея, но просто е така(според мен). Загубих мама преди 10 години, когато бях на 6 годинки. Отне ми доста време да осмисля какво ми се е случило, тъй като на всички ни дойде като гръм от ясно небе. Както и да е, след няколко години татко си намери приятелка. Нормално,не го обвинявам за нищо, никой не очакваше от него, че трябва да остане сам завинаги. Въпроса беше там, че имаше (а защо не имахме) късмета тя да е най-свестния човек, когото познавам. Моето мнение винаги е било важно за нея, винаги се интересува какво мисля аз и в началото не очакваше да я харесам. Също така не правеше глупави опити да ми се хареса, нещата станаха постепенно с времето. Сега не изпитвам притеснение да й казвам "мамо".
Понеже питаш за разликата между майка и мащеха, сигурно и ти си в подобно положение. Не зная как да й се противопоставиш...и не знам доколко нещата ще станат с противопоставяне. Поговори с нея. Не зная как точно стоят нещата при вас, но се надявам с времето да се изгладят проблемите.

Поздрави. Цвети

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите