|
|
| Тема |
 Re: Бойно изкуство и тийнейджърка. [re: Taти] |
|
| Автор |
Kitten (in love) |
|
| Публикувано | 04.12.07 15:04 |
|
|
|
Не отглеждам домашни любимци и не съм чела подобни книжки
Нямам права над децата си, имам право да се грижа за тях и да ги предпазвам от грешки. А как ще възпитам своите деца и дали те ще ми станат врагове или приятели времето ще покаже
В момента забранявам на дребосъчето да си играе с вилици и ножове. Да, изпитвам пълно "неуважение и пренебрежение" към желанието му да си играе с тях. И с риск то да не усети "родителска подкрепа" и да "се чувства самотно", и това да му повлияе "много зле върху психиката", ще продължа да не позволявам на едногодишно дете да си отреже пръстите и да си избоде очите.
Отношението ми към всякакви опити детето ми да бъде зомбирано в пубертета, независимо дали е секта или клуб по бойни изкуства, както и да му бъдат давани разни "хранителни добавки" ще бъде същото.
Ако си чел толкова много книжки по психология, колкото се опитваш да се представиш, щеше да знаеш, че важното е не КАКВО казваш, а КАК го казваш.
Моите родители никога не са ми забранявали да пуша, да се напивам или да правя секс на 12 години, например. Но явно са успели да ми внушават нужните ценности и здрава психика, за да мога сама да преценя какво да правя и какво не. Понякога човек (независимо дали дете или възрастен) не може да прецени правилно ситуацията в настоящия момент, и тогава има нужда някой да му помогне да види ясно картинката и да го предпази от грешки, за които после ще съжалява. Не уважавм принципа "да го оставим да си строши главата, та да му дойде акъла", когато резултатът може да е непоправим.
Глупавият се учи от грепките си, умният - от грешките на другите
Редактирано от Kitten на 04.12.07 15:06.
| |
| |
| 
|
|
