Разбирам какъв е проблема. Моята баба, лека й пръст, беше най-активния и деен човек на света. Когато ни гостуваше за зимата ставаше преди всички и правеше закуска, глезеше ни по всякакъв възможен начин, и й беше много тежко, когато си счупи крака и се наложи ние да се грижим за нея. За нас това не представляваше никаква трудност, но тя се възприемаше все едно е бреме за нас и това ни тежеше повече отколкото каквото и да е друго.
За съжаление не мога да измисля нищо, което да е от полза. Ако бабата плете, може да й купите последните броеве на "Бурда" или други списания с интересни плетки, както и прежди, или пък ако бродира да й купите да речем бели възглавници или кърпи, върху които тя да избродира нещо красиво или пък коледно. Ако обичат животните, може да им вземете да си гледат котенце например.

You talk to God, you're religious. God talks to you, you're psychotic.