Ако това има значение, родителите ми са на 70 и 78 години. И давамата са със заболявания. Ако има някой с родители на подобна възраст, моля да сподели дали се е сблъсквал с подобно нещо (и как се справя).

Сетих се да добавя, че когато им представя доказателства за обратното (примерно документи), те не искат да чуят и да видят, а реагират примерно с : "Айде стига си приказвала за това (е, малко по-грубичко казано) ... " или нещо подобно. Но като видят, че много се разстройвам (а аз наистина се разстройвам от тези истории) "признават", че истината е друга, но аз виждам, че го правят само формално и ме гледат почти със съжаление, което пък ме кара да се чувствам като че ли аз съм някаква заблудена/невежа/непомнеща/луда и да си задавам философския въпрос какво изобщо е реалността.

Всъщност, те цял живот са имали тази тенденция, да отричат тази част от реалността, която не им харесва. Мисля, че тя е по-изразена при баща ми, майка ми я възприе от него. Примерно, когато имаше проблеми в работата си едно време, баща ми разправяше наляво и надясно без да го питат колко голям авторитет имал в работата си.

Нямаме психически заболявания в рода, макар че за психологически проблеми май може да се говори.

Дайте съвет.