Обикновено чета всичко, което пишеш, и не мога да отрека, че като цяло съм съгласна с Фактите, за които пишеш.
Обаче начинът, по който пишеш, е адски дразнещ. И честно казано, ако смениш подходът, има МНОГО по-голяма вероятност хората да чуят това, което им казваш. Защото все пак това е идеята, нали? Да те чуят и да приемат чутото, евентуално дори да го приложат.
Но за да се случи това Определено трябва да смениш тона. Тези морално - поучителни съждения и фрази не постигат нищо друго, освен да настроят куцо и сакато спрямо автора им.
В момента, отстрани погледнато, постингите ти звучат така: ей, малоумници, как не ви е срам да си гледате децата по този начин! Вие грешите! Аз съм прав! Гледайте ме какъв съм гений и колко добре си гледам детето, гледайте се вие какви сте никакъвци и колко лошо си гледате вашите!
Думите ти не са такива, но точно такъв привкус оставят в ума на четящия. И реакциите, естествено, са негативни. Все пак всеки родител е убеден, че прави най-доброто за детето си. Един безпристрастен наблюдател може и да забележи, че това не винаги е така, но за себе си всеки родител е убеден, че прави най-доброто, нали така? И изведнъж излизаш ти, който все пак си просто още един родител, нищо по-специално, и оплюваш всички останали.
С какво право!?!?
За да може човек да си позволи да се държи по подобен начин, той трябва да е абсолютно изряден във всяко отношение. Трябва да е перфектен, за да има право да поучава другите. Обаче ти не си перфектен. Само Бог е перфектен и само Той има право да се бърка (но дори Той не го прави ежедневно!!!) и да казва на хората кое е правилно, кое е грешно и кой как трябва и не трябва да живее.
Замислял ли си се, че абсолютно всеки човек, независимо как е отгледан и възпитан, има някакви комплекси? Някакви глупави неоправдани страхове и протеснения, които изглеждат смешни и необосновани в очите на останалите, но за него са съвсем реални? Всички хора има комплекси! И аз имам. И ти имаш (независимо дали си го признаваш). И жена ти има. Всички имаме. И независимо как ще отгледаш детето си, то също ще има някакви комплекси, когато порасне. Можем само да се надяваме комплексите на децата ни да им пречат възможно най-минимално в бъдещия им живот, но не можем да сме сигурни за това.
И какво излезе накрая? Въпреки, че ти твърдиш, че си гледаш детето по правилния начин, а ние, останалите слепци, си гледаме децата по грешния, накрая всички деца ще израснат с някакви комплекси. Твоето има теоретичната вероятност да е по-здраво физически и да има по-различен вид комплекси от останалите (защото е гледано по различен начин), но все пак какъв ще е крайният резултат не можем да знаем предварително. И сигурен ли си, че именно твоето дете няма да има повече комплекси от останалите, именно, защото го гледаш по различен начин? Защото децата са много критични и негативно настроени към всички "различни" от тях. Сигурен ли си, че именно начинът на възпитание няма да създаде допълнителни проблеми и комплекси на детето ти, когато порасне?
Не, не можеш да си сигурен. Защото в крайна сметка, ти правиш точно това, което и ние. Гледаш детето си по начина, за който си убеден, че е правилен!!! А крайният резултат е някъде далече в бъдещето, напълно неясен за момента.

Винаги ми е много интересно да чета други гледни точки както за гледане на деца, така и за начин на живот като цяло. Но не желая да ми четат морал. И вярвай ми, не съм само аз! Продължавай да пишеш, това е чудесно, но се постарай да го правиш безстрастно и безпристрастно. И има вероятност много повече хора ще те чуят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите