Първият детски рожден ден на сина ми съвпадна с първия му ечебен ден. До тогава бяхме твърде слабохарактерни за да устоим на натиска на баби и техни сестри, които го били гледали и трябвало непременно да се изтъпанят начело. На този рожден ден те бяха много обидени , но пък рождения ден стана супер.
Поканихме всички деца от градинката и блока, с които е израснал, бих казала не по-малко от петнадесет. С тях, естествено дойдоха седем-осем майки. Така решихме проблема с гледането на толкова много деца.
За децата -най-шарени сандвичи,сладки и всички естри, за майките - салатки мезета и леки напитки.
Децата плъзнаха из целия апартамент, да не говорим за шума и виковете. По едно време им стана тясно и комшиите отсреща/също гостуващи с техен първокласник/ отвориха и тяхната врата, така се получи един много дълъг коридор през който всички минаваха нагоре-надолу като пищящо шествие на колела. Всеки се возеше на каквото можеше, като някои се возеха други ги бутаха. Бутаха две от големите камиончета, в които седяха най-мъничките, колела, кънки и ролери плюс две табуретки на колела. Майките си изкараха и те екстра. Преди тортата изпратихме големите да се понатичат из градинката и пак да дойдат. Двете баби бяха напълно изолирани, не че ги нямаше, отвреме навреме минаваха с удължени и обидени физиономии, но по едно време отидоха у едни съседи, където удариха по едно-две и се върнаха не толкова нещастни. Рождения ден беше супер, счупиха се само една-две саксии и едно колело на табуретка + плюс едно паднало млечно зъбче на борещо се дете.
Тогавашният рожденик вече празнува като получава сума и води приятели на пица и после на боулинг и джаги. Много устройващо, самосумите от година на година стават все по-големи. Но се ла ви дето викат французите.