Като майка на гимназист-калпазанин те съветвам да се занимаваш сега повече с него, за да не се налага да го правиш по-късно. Ние като родители имаме право да знаем за дереджето на децата си в училище към всеки един момент. Така че не се притеснявай да притесняваш класната и да питаш. Защото тя едва ли ще предприеме инициативата да те потърси, освен чрез писмените забележки, които са общо взето нищо. А и детето е твърде малко за да осъзнае за какво става дума. Моят син в началото на втори клас ми каза, че госпожата казала на другия ден да носят едно тефтерче или нещо такова. /в първи клас имаха наистина тефтерче, в което пишехме и ние, и учителите, и така осъществявахме контакт./ На въпроса ми дали не им е искала бележник, той каза :"Да, май бележник беше!". И как да очакваме да осъзнават на 8-9 години колко е важно какво има в този бележник. Макар че аз предпочитам да има повече в главата му, отколкото в бележника. Винаги съм го насърчавала да учи за знания, а не за оценки, не съм била майка-бележкарка. Но сега си понасям последиците от това.