След 2 години и аз ще клоня към 43. Имам племенник на 20 (от сестра- близначка), та са ми понятни проблемите ти.
Аз съм от голямо семейство - имам 2 сестри и един брат. Имам и приятелка сама без ни брат, ни сестра. Мечтаеше за 5 свои деца. До сега е стигнала до 3. .... Знам какво е да имаш роднинка и какво да си сам. Винаги съм мечтала за повече деца. Обаче, не случих на партньор. С 300-та зора родих първо на 36. Винаги съм мислила за второ, поне. То съществува в мислите ми като да е родено вече! След една дълбока разчистваща криза с татито се разделихме наскоро. (Основната причина не беше бебе-2.) Прежалих мечтата за свое второ - остана ми изхода - осиновено. Приех идеята като спасение и прераждане на мечтата ми за още деца като нова. Заживях живота си с очаквания и усмивки - разбрах, че за осиновяването е достатъчен един осиновител!!!... Един ден, обаче тати решил, че не му се остарява сам - та се върна. И сега изповядва идеята "по-добре свое, отколкото чуждо". Аз тези скрупули и притеснения съм ги надживяла. Ако имам осиновено един ден ще го обичам колкото родното/родните ми, защото ще съм го искала и ще съм се борила за него с еднаква сила, както за другите.
Бих осиновила, защото аз ще го желая. Също толкова егоизтично звучи, колкото да искаш да си родиш свое, нали? Не бих търсила отплата и благодарност ни от родни, ни от осиновени...
Поздрави!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от sisislava на 25.04.07 15:48.