Ха! Някой май нещо е спал накриво!

Тук никой не говори за обсебване. Ако съм пожертвала нещо, то е защото така съм пожелала. Това наследство на "светите мъченици"го оставих на родителите си и техните родители. Те се тръшкат как са дали всичко за мен и са пренебрегнали не знам какво си заради мен, аз съм решила да излетя "преждевременно" от семейното гнездо и съм ги оставила както ти казваш "с пръст в гъза и празен живот". Естествено това не е вярно, но те винаги ще си хленчат и ще се оплакват и ще се правят на великомъченици. Нищо, че буквално са ме изоставили да се оправям сама със живота когато бях на девет. Е, оправих се, но не питай на каква цена се оправих. Въпреки това ги обичам и уважавам, но те със сигурност отдавна не са ми пример за подражание.

Споделих гледната си точка - децата и семейството са най-важни за мен. Не смятам, че е особена саможертва, че заради тях не бачкам нещо дето ми отнема 25 от 24 възможни часа, па ако ще и след това толкова богата да стана та златни лайна да пущам (извинете ме за грубия език)... Това, че някой слага на най-преден план работата си е негов проблем. Но горко на децата му. За жалост свидетелка съм на не един и два такива случая.

Колкото до родителските срещи - не винаги липсата на родителя е знак, че той се отнася безотговорно. Но да кажем, че пак имам известни наблюдения, които сочат, че в повечето случаи това се дължи на безотговорност и незаинтересованост. Как ще възпитаме децата си правилно, ако не знаем какви са извън средата на семейството?! А и сме родители именно за да помогнем на децата си един ден, когато имат свой собствен живот извън семейството да се справят. Това не значи, че трябва да ги оставим на самотек "да се оправят сами" както ти казваш...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите