На същата възраст и на моя син му поставиха диагноза "невероятно талантливо дете" и без изобщо да умуваме с баща му, разговаряхме доста с детето дали наистина иска да се занимава с пиано, за да купим инструмент (понеже 1500 лв. не ни бяха излишни, де). На шестгодишна възраст синчето ми беше категорично, че иска да прави това и нищо друго. Купихме пиано, до музикално училище не стигнахме, защото просто няма в нашия град, но ходи на уроци и обираше овации по концерти. Учителката и гордите му родители бяхме възхитени колко е невероятен и при това с толкова малко усилия. До пети клас. От 3 години насам пианото го отварям само аз, когато бърша прах. Няма и никаква тенденция моят тийнейджър да прояви отново интерес. Но знам ли?
Та аз не мога да дам съвет. За говорене с детето - говорихме, за настояване, когато реши да се откаже - настоявахме; желание на шест години имаше. На 12 вече съвсем нямаше.