Благодаря ти за топлото писмо.Имам много нужда от подкрепа.Боря се с това от 10 години. Разговаряла съм с учителите и с директорката. Една от учителките ми каза, че моето дете не е за това училище и в крайна сметка училището след 8 клас не е задължително! Директорката регистрира жилание за помощ, но изглежда,че думатай не се чува при всички и аз отново умирам от страх пред края на срока.На всичкото отгоре цяла седмица беше болен, а той не трябва да вдига температура. Умирам от страх, когато съм на работа и звънне телефона. Големият ми син ми казва "параноичка". Ядосвам се и че няма приятели.Той явно се страхува от съучениците си. С възрастни контактува добре. Що се отнася до частни учители, не мога да си го позволя. Освен това и аз съм педагог и продължавам да уча, отново заради него.Дълги години работихме с логопед.От 1-2 години не виждам ефект.Може би това е и предел на възможностите му. Но как да го накарам да си намери приятели! Когато излизаме събота и неделя той е все с нас.Не желае да излиза сам.А и няма къде.До скоро имаше приятел в кварталната видеотека, но той напусна.И сега си стои все в къщи.