Ох, заради тази тел трябваше да ни купят родителите ни малки инструменти - клещички, чукчета, такива неща. Обожавах си ги тия клещички. Но пък телта все беше кът и редовно работехме с "рециклирани" парчета, а нови се даваха по изключение. Ох, направо си спомням в кой шкаф стояха. Спомени детски, ей. Сега си завиждам за това, че не съм влачила всеки ден чянта, че като дигна тая на детето, аз не бих могла да я нося.
Така, по темата, ако имаш познати поразпитай какво обичат техните деца. Но като обща насока, предполагам биха харесали всичко, което да е различно от училищния формат на задължително упражнение.
Сега конкретно, моя син много обича лабиринти, съединяване на точки за получаване на картинка /видях, че в учебника по английски имат такава задачка, но да съединяват буквите от азбуката/, обича да рисува, но без друг да му дава тон в живота. Миналата година се запали по една книжка с оригами, това също мисля развива доста способности. аз имам впечатлението, че на децата не им достига физическата активност, за съжаление няма къде да изразходват енергията си. Така че при добро време, една разходка или направо час игра на открито, ще им се отрази добре, а и родителите ще са доволни. Племеника ми ходи на частна занималня и сестра ми например е доволна от това, че всеки ден им дават по нещо за похапване - плод, вафличка. Изобщо, да не забравяме, че та са просто деца, а не малки възрастни. Аз не бих била доволна ако ми тероризират детето с купища писане, само и само да му се уплътнява времето с нещо. Но има и други родители, държат на други неща. Индивидуално е.
Сега се сещам, че в стаята където детето ходи на занималня имали някакви игри, мозайки, нещо такова. И децата могат да си поиграят, да се отпуснат малко. Та може да помислиш да има на разположение такива неща. Пъзели, книжки за оцветяване, пластелин. не е задължително всички занимание да са писане и пак писане.

Ох, нещо се разпрострях, но истината е, че и аз не знам какво да ти кажа. Във всеки случай, може би най-важно ще си остане вниманието и индивидуалния подход към всяко дете. Това пак от лични съображения го казвам. Щото сега моето опако и своенравно синче има страхотни трудности да се впише в училищната среда. И май е на път да си го нарочат. А госпожата от занималнята сама призна, че когато седне до него, просто да е малко само при него, няма проблеми и си прави всичко. Успееш ли да хванеш цаката на всяко дете, всичко ще е наред.

Успех!

Жалко че ще си ми далеч :-(